0-800 ring,ring

Hello?
Are you there? You there? You there?

Беше прекарала нощта, опитвайки се да измисли нещо, което нямаше да я направи да изглежда като психопат. Не можеше просто да набута върбинка в пръстен и да го подари на шефа си. Усещаше напрежението, което пулсираше в двете й слепоочия. Мамка му, онзи проклет жътвар беше прав, трябваше да си почине.

Пресегна се за телефона, бързо намирайки номера на Бен. Часът беше шест, но тайно се надяваше той да беше буден, оправяйки се за работа.

- Съжалявам, че звъня толкова рано... - започна бързо, още преди да чуе гласа му.

- Ало?Мелиса?

- Мисля, че ще закъснея днес. - спомена, щом стаята се завъртя пред очите й. Гласът й бе някак вял и изморен.
- Час... може би два.

- Мелиса,всичко наред ли е?Добре ли си?Не ми звучиш добре.

- Добре съм, просто малко изморена. Ще дойда след... - връзката прекъсна, щом телефонът срещна пода, последван от немощното тяло на Мелиса.

- Мелиса!Мелиса! - крещеше на телефона,чувствайки се безпомощен.Шестото му чувство му подсказваше,че нещо се е случило,надяваше се да греши.